@Росен Стоянов

Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм нейният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:

Мили ми принце,

Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!

Всичко беше О.К., докато не прочетох това писмо през ред!!!

VN:F [1.9.22_1171]
Смешен: 0.0/10 (0 гласа)