Покрай масовата истерия с лютеницата, реших и аз да опитам да видя каква е тая работа.Понеже телевизия не гледам, нямам телевизор, пък и не ща, (не, че какво и има да се види) – така и не разбрах за каква марка лютеница иде реч. Понеже и от сума време не работя – реших да пробвам дали става с домашна. В мазата, лютеници бол – гепих един буркан и едно шише домашна ракия – двоен препек и айде горе! Шпората бумти, навънка е наваляло – кеф! Истинска зимна приказка!
Опекох две порязаници на зачервена печка, намазах дебело с лютеница, сипнах си от домашната ракийка и кой като мен!
Хубаво де, ама тя лютеницата се оказа от ония весели чушлета дето по нашия край им казват „пъртени“, и лютивото им се ползва за упояване на особено опасни змии по поречието на Амазонка, а миналото са правели от тях биологично оръжие за втората световна… Ракията си е домашна 60 градусова – ползвах я за катализатор, че направо се почувствах като разпален локомотив на малка гара. Кой казва че навън е студено?! След двете филии лютеница и 200 грама домашнярка съм готов да изрина снегонавяванията по пътя Айтос – Карнобат с градинската метла. Пот тече от мен на реки, а аз препусакм около блока по потник. Явно хората са били прави за тая лютеница – ама … ефекта явно при всеки е различен! Лошото дойде после… Със зверско изръмжаване и мощен напън организъма ми напомни, за едни твърде специфични естествени нужди, та със тръс на 120 килограмов бидон бутнат по стръмна урва се повлякох към изповедалнята, двете нули, или иначе казано нужника. Там обаче се оказа новата изненада! Ефекта на лютеница се оказа, че има и радиоактивни последствия! Тоалетната чиния, беше приела формата на задните ми части и порцелана имаше причудлива разлута форма с отделни местни стопявания. Ужас!
Чувствах задните си части все едно съм разривал нестинарска жарава със задник. Хигиената преди всичко, обаче! Пуснах душа и облях многострадалния си орган за сядане с вода – и о чудо! Със мощно съскане и фучене, ‘заведението’ се напълни с пара като в шведска сауна…Сега седя на терасата и си мисля, дали ако случайно имам газове, дали да ида до аптеката за ‘Еспумизан’ или пожарогасителя от БМВ-то .. ще е достатъчен…