Продължете към съдържанието

Вицове

  • МЗ предупреждава

    – Е, малко дробче, искаш ли бързо да пораснеш?
    – Да, лельо Ракия!


  • @М за обноските

    Кочина. До дълго корито с помия от фураж и гнили зеленчуци седи интелигентно изглеждащо прасенце и внимателно яде с нож и вилица. До него голямо прасе стои с предните си крака в коритото и обръщайки към прасенцето муцуна, омазана с храна, пита саркастично:
    – Какво мислиш, че ще станеш ванилов кекс вместо кренвирш?


  • @M съвети

    Въпрос в английски форум:
    – Как да се отърва от призраците в замъка?
    – Дайте го под наем на румънци за една седмица.
    След 3 месеца:
    – Как да се отървем от румънците в замъка?


  • много!

    Интервю.
    – Вашите слаби страни?
    – Много обичам бира.
    – Силни?
    – Мога много да изпия.


  • защо е време да си спра ФБ

    Интернет ме е научил на много неща. Например, да си губя време, което нямам, да ненавиждам хора, които никога не съм срещал.


  • В следващия живот

    Решихме с жена ми да започнем всичко отначало. Тя дори не дойде на срещата…


  • веселба ще стане

    Тръмп реши да преименува Мексиканския залив в чест на Америка: Американски залив. Чакаме да видим какво ще стане, когато разбере, че има цял океан, наречен на Индия.


  • Ще се празнува

    Мъже!
    Ако днес тя ви каже, че 14-ти февруари не е български празник и не трябва да й купувате подарък… НЕ Й ВЯРВАЙТЕ!
    Аз миналата година се прецаках по този начин! 😅


  • @M за слухтенето

    Тя:
    – С какво се занимаваш?
    Той:
    -Работя в ДАНС.
    Тя:
    -Разкажи нещо интересно.
    Той:
    – За мен или за теб?


  • @PlamenSPetrov

    Един български учен бил изпратен на обмяна на опит в Япония, в Токио. Още на летището той се качил в първото такси и подал на шофьора бележка с името на института, в който трябвало да отиде.

    Шофьорът кимнал и потеглил. А нашият човек разглеждал с удивление картината навън, но от време на време хвърлял око и към таксиметровия апарат – щото командировъчните не били големи и се притеснявал колко ще го „обелят“.

    Пътували в мълчание, понеже нашенецът не знаел хич японски, с английският се оправял горе-долу, но шофьорът изглеждал толкова отдаден на това, което прави, че не искал да го разсейва.

    И все пак не забравял да поглежда към таксиметровия брояч и така забелязал, че по едно време самия таксиметров шофьор изключил апарата. И след 4-5 минути пак го включил.

    Пътували още известно време и накрая стигнали пред института. Там вече го чакали подредени в редичка малка група от негови японски колеги, които били предупредени за пристигането му.

    Разменили си традиционните поклони и приветствия, те помогнали и с багажа му и тогава нашия човек не издържал и помолил на английски един от колегите си да попита шофьора защо е спирал апарата в част от пътуването им.

    Колегата му сторил това – на японски разбира се – и таксиджията с усмивка му отговорил нещо. Пак на японски.

    След което обяснил на нашенеца, че шофьорът признал, че по време на пътуването пропуснал едно отклонение, по което трябвало да минат. И така маршрутът се удължил с около километър и половина – по негова вина.

    Затова и бил изключил брояча през това време.

    Когато командировката му свършила и се прибрал в родината, нашия човек разказал тази история на един свой приятел – таксиметров шофьор.

    Онзи едва не умрял от смях…