Един рицар възпитавал в храброст сина си:
– Моето момче,когато бях по-млад се успах за една битка! Пристигнах на бойното поле с три часа закъснение! Нашите войски никакви не се виждаха! Обаче,докъдето поглед стига беше пълно с врагове! Бях сам срещу всички!
Но аз – нито за миг не се уплаших!
Измъкнах меча и като почнах да сека наред – ръце,крака,ръце,крака…
Синът му го прекъснал:
– Тате,нещо не разбирам! Не беше ли в реда на нещата да им отсечеш главите?
Бащата въздъхнал:
– Много ми се искаше да го направя,моето момче!
Но ситуацията беше сложна и аз просто нямах избор! Главите им – някой друг вече ги беше отсякъл!