Един скакалец много харесвал богомолките. Накрая толкова дотегнал на себеподобните си, че старейшината им го прогонил с думите:
– Махай се оттук! Върви и си намери някоя богомолка, дано ти отхапе главата, дано!
И така, отчаяният самотен скакалец се скитал сам из големите летни треви, докато накрая на силите си наистина срещнал една богомолка. Тя се погрижила за него, споделила от храната и водата си, и те станали приятели. Били неразделни – в полето, покрай поточетата, горичките, и той се влюбвал все по-силно и по-силно… но не смеел да се отдаде на чувствата си напълно. Страхът му бил голям, но от друга страна се самонавивал, че тя може би няма да постъпи с него така, или че могат да имат невероятни междувидови деца и т.н.
Докато един ден това не се случило: започнало като невинна игра, после целувки, и накрая страхотен всепоглъщащ сeкс, продължил с часове между тревичките, върху цветенцата… навсякъде, до припадък.
Когато се събудил, незнаейки на кой свят се намира, богомолката се била надвесила над него, усмихнала се мило и казала:
– Споко, бе пич! Ние, мъжките не правим така…