Като дете, когато ме прибираха от детската градина, чух разговор в автобуса между двама възрастни чичковци. Единият казваше на другия: „Не е важно колко си висок, важното е да не си смачкан ***.“ Явно говореха за някой познат. Аз задърпах баща си за панталона и много високо го попитах: „Какво е смачкан ***?“ Някои се захилиха, но и някои мустакати лелки, които носеха торби със зарзават, не пропуснаха да се възмутят колко лошо съм била възпитана. Аз се обърнах към тях и гръмогласно продължих да питам: „Знаете ли какво е смачкан ***?“ Мустакатите лелки още повече се скандализираха, а аз започнах да си тананикам „Смачкан ***, Смачкан ***…“ Баща ми ме смъкна от автобуса на първата възможна спирка и ми каза: „Това е едно лошо чудовище, което се надявам никога да не срещнеш в живота си.“
Та, когато прочетох новината, че високият пилон на псевдопатриотизма омекнал и аха да падне, се сетих за тази история….:-)