Млад начинаещ писател носи в ръкопис издателство. Редакторът чете: „… По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата…““ – Много добре! – казва редакторът, – само че ви липсва описание на природата! Авторът си прибира ръкописа и тръгва да го преработва. Връща се след два дни, дава на редактора да чете. „… По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата. А зад прозореца цъфтеше акация и чуруликаха врабчета…“ – Прекрасно! – казва редакторът, – Само че са малко действащите лица. – Добре. – отвръща авторът и тежко въздъхвайки си прибира ръкописа. Носи го пак след известно време. „По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата. А зад прозореца цъфтеше акация и чуруликаха врабчета. А в градината десетина мужици огънаха релса…“ – Чудесно! – казва редакторът, – Само че липсва погледа в бъдещето. Младият писател помрачнява. Прибира си романа и си тръгва. Връща се на следващия ден, хвърля ръкописа на бюрото на редактора и излиза от кабинета. Редакторът чете: „… По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата. А зад прозореца цъфтеше акация и чуруликаха врабчета. А в градината десетина мужици огъваха релса. – Майната й! – казаха мужиците. – Хайде да си ходим, утре ще я доогънем“…