Стояла си враната на високо на дървото. Минал наблизо заекът и попитал:
– Врано! Какво правиш?
– Нищичко не правя, седя си.
– А може ли и аз нищо да не правя?
– Да, сядай!
Седнал заекът. Седи си, скръстил лапички, нищичко не прави. Притичала от някъде лисицата. Гледа, седи заек. Взела че го изяла. А враната седи отгоре и всичко видяла. И си помислила:“ Ех, забравих да го предупредя! Нищо може да не прави само този, който седи високо“