Вицове

Международно търговско изложение през 1985 г. На българския щанд се мъдри една тухла. И нищо друго. Любопитен чужд бизнесмен пита:
– Само това ли имате?
– Да! – гордо обяснява уредникът на българската „експозиция“ – но-о-о-о тези тухли ги даваме на гърците, а те ни дават маслини!
– Нелош бизнес правите! – казал бизнесменът, а българинът продължил:
-А маслините ги бартеросваме на германците и те в замяна ни дават машини!
– Иха-а-а-а! – възхитил се чужденецът.
– И това не е всичко – продължил българинът – Машините ги даваме на арабите срещу петрол!
Чуждестранният бизнесмен примрял от възхищение и направо припаднал при предпоследното изречение:
– Петрола го доставяме на китайците и те ни дават ЗЛАТО!
Надвесен над припадналия чужденец българинът тихо промълвил:
– А златото го даваме на руснаците и те ни дават кал за тухлите.

Дори у нас да е чисто и подредено, аз винаги казвам: „Не обръщай внимание на този бардак!“.
Така хората мислят, че обикновено е още по-чисто… Милите.

Съседката блъскаше по вратата и викаше:
– Отваряй, мръсник! Знам, че ти трябва сол…

SMS до жената:
„Мила, последна биричка пийвам. Ще съм вкъщи след 20 минути.
Ако не се върна дотогава, прочети това съобщение отново.“

Позната ме нарече досадник.
Ето защо аз направих анкета сред всичките си роднини, приятели и колеги – 24 човека го отрекоха, 46 се пошегуваха по темата, 84 мълчаха, и само 10 потвърдиха.
Е, какъв досадник съм аз, a?

Келнерът възмутено:
– Господине, ако не ви харесва това ястие, няма какво да ровите в него! После кой ще го яде това след вас?!