Вицове

Тази нощ ще те сполети криза на средата на лятото.

– Гочо! Мързел такъв! Пак не си изхвърлил боклука….
– Аааа! Не така, Гице! Ти си го сготви, ти си го изхвърлѝ!

Тази година ходихме три пъти на море.
Сутринта, на обед и към залез.
Миналата събота.
Изгоряхме вечерта.
При сметката.
Боб чорбата вярно е 3.20, ама то било за април, забравили отвън менюто.
И боб няма.
Викам си, един път се живее и си поръчах нещо морско.
Миди с черупки 3.30.
Ударих кьоравото, си мисля.
То, кьоравото аз съм бил.
Било на черупка.
При бирата всичко беше точно.
10 лева чашата.
Ама, защо после си взеха чашата, не знам.
Вечерята не беше много скъпа. Някъде пенсия и половина.
То и през деня поизгоряхме.
Още не бях отворил вратата на колата и щрак – 20 кинта за уелком.
Ама то не приличаше на паркинг.
Дюни беше, миналата година.
И да знаете, на морето не навсякъде е с платени паркинги.
Има и синя зона.
На плажа, където нямаше шезлонги имаше други шезлонги.
Наредени до хоризонта и после .
Седем лева парчето.
Да се чудиш, де отиват тия пари.
Чадъра и той толкоз.
Шалтетата по 3 лв.
От едната страна.
Паднаха ни се трилицеви.
Иначе може да използваш само чадър, масичка или шезлонг.
По твой избор.
Стига да платиш всичките.
Като ме видяха, че съм с двете дечица, станаха много учтиви.
Донесоха още шест шезлонга, осем шалтета, четири маси, три чадъра, две тонколони, подвижна тоалетна, две лопати, кирка, чук, походно столче и две рула тоалетна хартия.
Мили хора.
Столчето било безплатно.
Половината пари за почивката излетяха преди да седна.
А още не бях си потопил краката в морето.
Колко ли взимат за крак?
Седнах да се успокоя и да хапна нещо.
Сандвич собствено производство.
Сиреч с лютеница.
Ама дойде същия младеж
Много интелигентно момче.
С четири обици и седем татуировки.
Или обратното беше..
Вика – Нема проблем брато, хапвай, ама после, че да си платиш сандвичите на сервитьорката.
Сякаш ме боцна тризъбеца на Нептун.
Не се задавих.
Ама щях да се удавя.
После, когато пих скришом бирата си зад шамандурата.
Кукуруза идва, казан се мъкне от двама природно надарени с тен – „Пресна царевичка молим“ – викам ела насам – колко е кочана….– аа, я ми сипи шест зърна с повече сол.
И като си помисля, струва си, нищо че тази почивка ми струваше едно чене, дървата за зимата, шест месеца тройни смени и две ипотеки.
Отплеснах се.
Забравих защо ви пиша.
Викам, да съберем някой лев и да ги пратим на море, тия дето горе се менкат през два месеца, вече толкова време.
Щото морето тая година е много подходящо.
Направо бомба.
Някъде противопехотна.
Другаде противотанкова.

Юли. Обед. Адска жега. Куриер на Еконт влиза в моргата с пратка за патоанатома и възкликва:
-Ей, тука се живее, бе!

Споделено във Веган група:
„Скъпи приятели, наскоро си купих апартамент до завода за преработка на гъби. Ужасно е! През нощта ги чувам как пищят!“

– Скъпи, докторът ми предписа почивка на морето.
– Добре, кога тръгваме?
– Чакай, бе, като ми
предпишат антибиотици, заедно ли ги пием?!?🤔🤣

Като раздавали ташаци, Началника казал на Зеленски:
– На ти четири, че бързам. Дай два и на Радев!
И Зеленски забравил.