Имаше един виц „Реплики, които ако кажехте преди 20 години щяха да ви мислят за луд“…
Вече и той може да се ъпдейтва. Бих се включил:
Мислех, че моят телефон няма да снима хубаво под вода, но съм грешал:-).
А ето ме и мен – направо с подводно селфи ! / да ми се смее моята голяма дъщеря;-), …
Качихме се в колата…Пуснахме музика…Есен, леко ръми…Мисли:“Сега да дръпнем една тревица!“..И тогава се сетихме, че сме тръгнали за памперси…
– Ало?!
– Генко…не мога сега да говоря!
– Но Искре…ти ми звъниш!
– Ох…казвам ти, не сега!
– Какво се ядосваш? Все пак малкият брат винаги носи дрехите на по-големия.
– Да, но Васко ти си на 48, а аз на 45…
– Накараха ме да попълня анкета за причината за моята постъпка. После ме помолиха да поясня, какво смятам да правя за в бъдеще. После целия ден по телефона ме уговаряха, молеха ме да премисля и да оставя нещата така, както са били досега.
– Ама ти какво си направил?
– Реших да си закрия депозита в банката.
Понякога полягам на дивана, размишлявам върху грешките, направени в живота ми и си задавам въпроса: а дали не остана още някоя биричка в хладилника?
– Обичам те!
– Хм, нормално си общувахме, какви ги почваш сега?
Аз й казвам:“Чувствай се като у дома си“. А тази кучка вече сменя пердетата в хола!
Икономическата криза достигна такива мащаби, че животните в зоопарка са почнали да хранят посетителите.
– Искре, ти ме научи на най-важното!
– Никога да не се предаваш?
– Да добавям лъжица масло в макароните, за да не се слепват.
Купих си книга с голямо намаления заради производствен дефект: корицата е залепена наобратно. Седя на пейка в парка и чета. Толкова съчувстващи погледи досега не бях получавал.