„Тц, тц, тц… Много сложни времена настанаха, значи. То ровене из телефони, то разпечатки, то разбиване на пароли…
Едно време беше лесно – седнете на масата, хапнете, пийнете, пак пийнете (най-вече той), говорите си за разни неща, няколко небрежни въпроса в точен момент и… Всичко сам си изпява. Ти само слушаш внимателно.
После чакаш сгоден момент и го подхващаш. А той се чуди откъде знаеш. И колко знаеш. И се паникьосва. А ти пердашиш с тежката артилерия и правиш лъжите му на пух и прах.
Трудно живеят днес младите, мдам. Не четат класиците, не четат… А трябва!“
Как Сийка