носталгия (1890)
Тодор Живков имаше една страст – да ловува. Налагаше се и обкръжението му да ловува. Сегашните крадат.
Тодор Живков имаше една страст – да ловува. Налагаше се и обкръжението му да ловува. Сегашните крадат.
Две приятелки си говорят:
– Вчера поръчах специалист от фирма „Съпруг за един ден“.
– И как беше?
– Супер! Поправи кабела на ютията, монтира нов корниз в спалнята, опустоши ми барчето и хладилника, преспа със съседката, а мен ме бушонира!
Богат бизнесмен се задавил в ресторанта с рибена кост. На съседната маса седял доктор, който побързал да се притече на помощ и му спасил живота.
– Много Ви благодаря! – казал бизнесменът. – Настоявам да ви възнаградя. Просто кажете една сума.
– Добре, – казал докторът. – Какво ще кажете за половината сума, която вие казвахте, когато …
– Не на всички им върви да срещнат истинската любов…
– Когато аз я срещнах, на мен ми провървя двойно!
– Как така?
– Жената я нямаше вкъщи!
В младостта сутрин си слагаш гащите и си миеш зъбите. В старостта си слагаш зъбите и си миеш гащите.
Ново! Вече има надуваеми вуду кукли! Сега може да забието в своя враг не само игла…
– Господин Борисов, вие за Тодор Живков ли бяхте?
– Не, аз съм вместо Тодор Живков!
Сутринта жена прави гимнастика, прави наклони – опитва да докосне пода с длани. В това време излиза мъжа й от банята и казва:
– Миличка, няма нужда от поклони, и едно „Добро утро!“ ще свърши работа.
– Не мога да разбера! През целия път ме изяждаше с поглед, а сега сме у дома, и ти не искаш секс?
– Ами не знам…Може да съм се наял.
– Как мъжете губят своята девственост?
– Мисля, че им се скъсва нишката, свързваща мозъка и члена, и те почват да мислят само с члена.
В съда ищцата казва на съдията:
„Ответникът ми изневеряваше с коя ли не, още преди сватбата, когато бях бременна от негов приятел.“.
– Пешо, ти войник ходил ли си?
– Не, не съм. Не ме взеха…
– А защо не те взеха?
– Не можаха да ме намерят…