Във влака от София за Враца, една жарка хубавица обяснява на всеослушание:
— Каквото и да ми говорите, мен няма кой да ме задоволи! Ня-ма!!!
Едно по-скромно момче, попитало дали може той да опита. Хората изпразнили купето, онези отвътре дръпнали пердетата и се отдали на страсти. Час и нещо по-късно пердетата се отмятат със замах, излиза от вътре мадамата здраво зачервена, подпряла се на перилата и вика:
— Ееей, тоа ме здра!!!
Та от тогава градчето на тази гара се казва Мездра.
А момчето пък било от едно софийско село, което го прекръстили на Кypило.
На момчето обаче, още му се щяло, продължило с влака, слязло на Карлуково, качило се по склона и опаткало една скала. Ама така я опаткало, та пробило дупка в нея. От тогава тая спирка се казва Провъртеника.