Вчера пазарувам голям чувал кучешка храна за Алана (нашия аляски маламут) в Метро. На опашката зад мен една жена ме пита дали имам куче…Какво ми щукна, та й викам, че нямам куче, а отново почвам специалната диета, че покрай празниците нещо пак съм качил килцата. Въпреки, че предишния път като приключих с диетата бях с 26 килограма по-малко, но накрая се опомних в болницата, включен към няколко системи…. Обясних й , че това е перфектната диета, просто си зареждаш по джобовете от тези гранулки и като ти се прияде си хапваш по малко, а и хем си набавяш най-важните хранителни вещества. Затова отново почвах диетата…(само да спомена, че вече цялата опашка слушаше внимателно моята история)…Ужасена жената ме попита защо съм се озовал болницата, дали все пак не съм се натровил от храната…И тогава й казах, че съм слязал от тротоара, за да подуша на една немска овчарка дупето и кола ни удари и двамата…Един от хората на опашката така се смееше, че го предредих без проблем…