Нощ. Вторачила съм се в небето, осеяно със звезди, по едно време някакво светещо тяло почва да се движи. „Падаща звезда“, биха си помислили романтичните натури…
– Ей, тия идиоти от международната космическа станция, сега намериха да си хвърлят лайната! – си казвам аз.