Петък вечер, квартална кръчма някъде в Перник. 5-6 развеселени мъже поливат уЙкенда. Влиза техен приятел, присъединява се към компанията, люсва една голяма почти на екс и казва: – Пичове требе да ви кажем нещо и че ви искам акъл, ама ако може без глупости и простотии! – Казвай, казвай! С тебе сме! – подканила го компанията.
Нашият човек люснал още една за кураж и рекъл:
– Ся, сички знаете, че съм сериозен, семеен човек, деца имам, жената си обичам, ама на – случи се, фанах си любовница. И тя като мене – семейство, деца, мъж. И ся не знам каква да я къдря. С жената ли да остана, да се разделим и да се сберем с любовницата, така ли да оставя нещата? Дайте ми акъл! Нема да ви кажем коя ми е любовницата, да не и развалим доброто име!
На масата се възцарило гробно мълчание. Мъжагите изпили по още една грозданка на екс, а един от тях с дрезгав глас съобщил:
– Яс мойта че я пребием! За секи случай!