Есен. Дъждовните капки тъжно се удряха в стъклото. Вятърът виеше направо като ранен вълк. Небето изглеждаше сякаш плаче малко дете. В такова време как да не ти се иска да се завиеш през глава…
– Генко, мисля, че това трудно ще мине за обяснителна бележка за закъснение за работа.