Дилемите на врачанския джентълмен обикновено са тежки. Така например, случвало се е от масата да си тръгва дама и кавалерите веднага стават, за да подадат ръка и да я изпратят. Само един стои с тъжно-виновно лице и казва „Мила госпожо, за мен щеше да е удоволствие да стана и да ви изпратя най-вежливо, но се опасявам, че това би имало фатални последици.“ На рамото му спи другар и всяко отместване би довело до рязко свличане, което да разруши, както челото на спящия, така и хармонията на масата. Ето така, врачанските кавалери понасят ударите на живота в името на дълга. Имам и снимка, но ще я спестя.