Сутрин 8 часа. В хиляди офиси започва работния ден, правят се кафетата. Хиляди административни служители сядат пред компютрите, за да почнат работата си. Появяват се първите екрани за логване, първите чаткания по клавиатурата на все още заспалите бюра. И изведнъж, като гръм от ясно небе, долита въпроса: – Хей, работи ли ви Фейсбука? Поредният човек набира с недоверие същия интернет адрес, убеждавайки се в най-лошия възможен сценарий: фейсбук не работи! В офисите настъпва напрегната тишина, която позволява да чуеш чак машината за вода, как бръмчи като климатик. Последният беше толкова тихо, когато нашите изгубиха с 6:0, или когато се разбра, че повече няма да има нови серии на :“Листопад“ Тъжно е. Даже кафето няма своя любим вкус. Всичко е изгубило смисъл, животът е друг без сутрешните снимки на смешни котета и започва да се отразява отрицателно на самочувствието на служителите. Само леля Мария не усеща това, защото е доста стара и доста сляпа, за да ползва компютър…Господи…тази жена как продължава да чисти из офиса без да усеща световния ритъм? – Лельо Мария, ти не разбираш. Това е все едно да ти отрежат ръката..даже двете! – На мен нищо ми няма на ръцете и нищо не ми пречи. И си предпочитам ръцете през тези ваши компютри с фейсбуци навсякъде. Вече е 9 часа. Фейсбук още е паднал. Шефовете усещат само по лицата на служителите си, че трудовия ентусиазъм никакъв го няма. Няма настроение никой, почват първите сплетни. Някои почват да си правят акаунти в туитър, а Генко се опитва да си спомни паролата за My Space. Дали не идва края на света? 08:27 Фейсбук се връща и бързо се връща всичко в нормалния си ритъм.