Вицове

Имам забележки към управата на Фейсбук, и по-скоро към етично-дискриминационната й политика. Правилата не са съобразени със спецификата на моята личност.

Но да се представя накратко…Аз съм бивш огняр от Кремиковци, който след залеза на предприятието пое дълъг и мъчителен път към себеутвърждаване – както в личен, така и в професионален план.

След съкращението нещата в семейството ми не се промениха особено, но все пак нещо угасна в мен – вечерните шамари към жената, които преди време ми носеха наслада и усещане за добре приключил ден, сега изгубиха очарованието си. Жена ми също се притесни: никога не ме беше виждала така угнетен; намести торбичка с лед под окото си и ме заведе на семеен терапевт.

Там нещата никак не потръгнаха. Студът от сухата теория влезе в жестоко противоречие с топлината от огъня на доменните пещи, която все още тлееше в душата ми. Кой знае защо стегнах немощен мускул с татуирана на бицепса русалка, погледнах терапевта с лъжливо себеусещане за превъзходство и тряскайки вратата преплетох крака към изхода.

Поради липса на културна алтернатива си направих ( помогна ми един приятел стругар) профил във Фейсбук. Чатът с бивши колежки ме върна за кратко към живота – животът, който обичах. Зарибих се. Поствах и лайквах като луд. С нетърпение чаках поредния лайк. Вампирясах. Обаче установих, че още към края на първото шише мастика започвам да се изпълвам с енергия, на която би завидил всеки анемик. Пропорционално с падането на задръжките се увеличаваше увереността в собствените ми способности за вникване в женската душа.

Смених си профилната снимка. Разбира се, преди това опитах да си направя селфи: съблякох се гол до кръста, изсипах по снагата си литър зехтин, стегнах мускули, и разочарован от резултата все пак се принудих да приложа снимка от интернет. Така…вече е по-добре. Докато прототипът вехнеше в немощ, от страницата струеше излъчване на як мъжага, със загоряло от слънцето лице, захапал дебела пура и небрежно наместващ сомбрерото си. Дотук добре.

Поканите за приятелство бяха първата стъпка. Лесна работа – за около час успях да заформя няколко диалога. Стигнах дори до уговорка за среща. Написах последно извинително съобщение, че точно сега за лош късмет се е спукала гумата на новия ми скъп мотоциклет и изтичах до спирката на автобуса.

Пред Кристал нямаше почти никакви хора. Чаках доста и кьорава жена не дойде. Накрая от немай къде заговорих атлетичния тип, който се оглеждаше в очакване. От дума на дума стана ясно, че и той има среща точно по това време – допаднал му бил някакъв латино тип със сомбреро от Фейсбук. Изстинах. Напълно неуместно го потупах приятелски по рамото и забързах крачка към автобуса за вкъщи.

С умиление плеснах два шамара на жената и се почувствах щастлив – вече си бях у дома!

Та..ако може, г-н Зукърбърг, да вземете някакви мерки срещу фалшивите профили. Ще бъда безкрайно благодарен.

10.01.2018, гр. София, Стамат Иларионов – огняр по професия и романтик по душа