Върви си девойка през селото, насреща й се задава трактор. Трактористът:
– Привет, Галя! Откъде се задаваш такава доволна?
– Ходих до града, на пазар!
– И какво си купи?
– Жартиери си купих…
– Покажи!
Галя си повдига полата. Трактористът изпада от трактора, а самият трактор продължава сам. Повдига Галя рамене и продължава нататък.
Насреща й се задава агронома:
– Привет, Галя! Откъде идваш?
– От града, ходих на пазар!
– Какво си купи?
– Ами… жартиери си купих!
– Покажи !
– Неее… Показах на тракториста, а той падна от трактора…
– Нищо! Аз съм човек с образование. Учил съм се в града. В общежитие съм живял. Какво ли не съм видял…
Повдига си Галя полата, а агрономът изцъклил очи изпаднал в безсъзнание…
А Галя си продължава по пътя.
Насреща й се задава пияния ковач:
– Здрасти Галюня, откъде идваш толкова щастлива?
– Ходих до града , на пазар, купих си жартиери, но няма да ти ги покажа, понеже трактористът и агрономомът вече се търкалят от впечатления…
– Добре бе, Галюня, аз бачкам в ковачницата с коне, какво ли не съм видял. Покажи ми!
Галя си запрята полата, ковачът изтрезнял веднага, леко залитнал, и се изчервил:
– Мамка му! Как можеш да си толкова тъпа, Галя! Тази хуйня се закопчава за чорапите, а не за устните!…
изпратил:puzolini