„.. веднъж баба ми, двадесетгодишна прелестна красавица, се залюбила с един богат мъж, който решил да и подари портрет от Матис. Отишли при художника, той взел капаро и два, три часа нещо драскал по едно платно срещу нея. После казал, че след две седмици портретът ще е готов и могат да го вземат.
Отишли след двете седмици, баба ми била развълнувана и с нетърпение изчаквала художника да разкрие картината. Покривалото се плъзнало на земята и баба ми с изумление се взряла в портрета. Но господине, възкликнала тя, защо и двете ми очи са на едната страна на лицето? Матис помълчал минута, после отброил обратно капарото и се прибрал с картината.
Та искам да кажа, че ако баба ми не бе толкова претенциозна за местоположението на очите си, сега на стената щеше да виси картина за сто милиона евро, а не календар от Търговска банка.. „