Пътувам в метрото. Качва се бабичка с пълни чанти. Леко ме побутва по коляното. Свалям слушалките и започва следния диалог:
Бабата:
– Синко, имам ПЕТА степен на инвалидност.
Аз:
– Те са само три.
Бабата (с лека злоба):
– Ами, значи съм с трета.
Аз:
– Третата е най-леката.
Бабата (с ярко изразена злоба):
– Значи – първата!!
Аз:
– Първа дават само ако липсва някоя част от тялото…
Бабата (вече крещи):
– Младежо, тежи ми да стоя права!!!
Аз (ставайки):
– Ами, така да бяхте казали веднага. Седнете, моля, ако обичате.
Бабата стои още няколко секунди, явно не разбирайки какво се случва… После сяда и, съдейки по изражението й, дълбоко се замисля за смисъла на живота…
изпратил:puzolini