Умряка една столевова банкнота и заминала на онзи свят. Стои на опашката с другите банкноти. Стига до вратите на рая. А там й казват:Извинявай, но ти си за ада.
Плачейки, почва шумно да се възмущава:
– Как в ада/. Знаете ли, коя съм аз?! Само да знаете, как хората се радваха, като им попаднех в ръцете?! Аз…
Прекъсва я стара, измачкана двулевка:
– Дъще! А в църква кога за последен път си била?..Именно.