Смених си квартирата. Стените тънки и постояннно се чуваше съседката която крещеше на кучето си – “ …пак ли влизаш с мръсните си крака , гадина такава?..“, „… псе такова, къде се вреш?..“, че не яде чисто , че е тъпо.На бедното кученце му крещяха за всичко и дори му викаше:“- По-добре да си бях взела прасе, хем щеше да яде по- малко, хем щях да го заколя. „. Адски ми беше жал за милото животно. Докато един ден не разбрах, че никакво куче няма тая жена, само мъж.