Как се раждат традиции
Йосиф подкрепяше стенещата Мария, докато влизаха в обора. След като контракцията свърши, тя полегна върху сламата, огледа се и се разфуча:
-Йосифе, ти къде си ме довел?!? Не стига, че ме домъкна чак в Назарет бременна в деветия месец, ами не си мръдна пръста да направиш предварително една резервация в гостилница и сега ще раждам в обора!
Йосиф беше кротък човек, затова само измърмори нещо и предложи:
-Искаш ли да взема да украся обора? Ще се почувстваш много по-добре.
Мария подозрително присви очи и отсече:
-Щом сам предлагаш…Донеси ми една елхичка и я украси!
Йосиф се сепна:
-Марийо, ти чуваш ли се? Каква елха тук?
-Що, не растат ли? Айде, може да е друго иглолистно, от мен да мине.
Йосиф въздъхна и излезе. След час се върна с ливански кедър, висок към метър и половина. Намери някакви дъсчици и започна да майстори кръстачка. Мария се надигна, подпря се на лакът и загледа любопитно процеса. След като кедърът беше закрепен, тя каза:
-Тичай сега до пазара и купи играчки за елха, свещи и бенгалски огън!
-Марийо, по-добре да кипна вода горе в гостилницата – нали раждаш!
-Недей да спориш! Съсипваш ритуал, дето ще го спазват хиляди години напред! Купи и фойерверки!
-Ама аз нямам толкова пари! Знаеш ли колко се пазарих за тоя кедър, а?
-Естествено, че ще се пазариш! Ти евреин ли си или какво? Смъкна ли му цената достатъчно?
Йосиф се изчерви и смутено наведе глава:
-Ами не можах. Продавачът беше по-евреин от мен.
Мария се ядоса:
-Все аз ли трябва да те уча?!? Айде тичай сега за украсата! А, да не забравиш и гирлянди!
-Каквооо?
-Нямам време да ти обяснявам, измисли нещо! И кажи на гостилничаря да направи постни сърми, а в питката да сложи паричка!
Йосиф отвори уста да каже нещо, но се отказа и просто излезе, тананикайки си нервно Jingle Bells. Той наистина не разбираше как се раждат традиции…
(звинети, но не се сдържах)