Вицове

– Миличък, хайде остави компютъра и ела да вечеряме.
– Идвам, мамо.
– Аз не съм майка ти, аз съм жена ти!
– Б@си, как си минава времето…

Не трябваше да казвам на жена ми „Поправи ме ако греша“. Днес стават 16 години и още не е спряла.

Когато бях малък се страхувах от чудовищата под кревата. Вече съм голям и ме е страх от чудовищата в кревата…
изпратил:puzolini

– Царю господарю, змеят е гладен!
– А с какво се храни?
– С невинни девойки.
– Еххх, жалко за животинката, ще си умре гладна тук…
изпратил:puzolini

Вървят си параноик и шизофреник. Параноикът:
– Хайде да преминем на отсрещния тротоар, срещу нас идват полицаи.
– Глупости, продължавай да вървиш.
Полицаите ги нападат, а шизофреникът ги размятал като мръсно пране.
Параноикът:
– Как успя да ги набиеш?
п- Много лесно. Те бяха петима, а ние – десет.
изпратил:puzolini

– Каква е разликата между царя и президента?
– Каквато е между лакардията и вица.
изпратил:puzolini

Млад начинаещ писател носи в ръкопис издателство. Редакторът чете: „… По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата…““ – Много добре! – казва редакторът, – само че ви липсва описание на природата! Авторът си прибира ръкописа и тръгва да го преработва. Връща се след два дни, дава на редактора да чете. „… По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата. А зад прозореца цъфтеше акация и чуруликаха врабчета…“ – Прекрасно! – казва редакторът, – Само че са малко действащите лица. – Добре. – отвръща авторът и тежко въздъхвайки си прибира ръкописа. Носи го пак след известно време. „По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата. А зад прозореца цъфтеше акация и чуруликаха врабчета. А в градината десетина мужици огънаха релса…“ – Чудесно! – казва редакторът, – Само че липсва погледа в бъдещето. Младият писател помрачнява. Прибира си романа и си тръгва. Връща се на следващия ден, хвърля ръкописа на бюрото на редактора и излиза от кабинета. Редакторът чете: „… По мраморната стълба се спускаше младия граф, срещу него се качваше графинята. – Не желаете ли кафе? – попита графинята. – Не! – отговори графът и я облада направо на стълбата. А зад прозореца цъфтеше акация и чуруликаха врабчета. А в градината десетина мужици огъваха релса. – Майната й! – казаха мужиците. – Хайде да си ходим, утре ще я доогънем“…

Крещи един в затвора. Надзирателят пита:
– За какво се е разкрещял този?
– Иска коняк.
– Коняк иска, значи, а хуй не иска ли?
– Пробвахме, но пак крещи..

изпратил:puzolini